Дни на любовната поезия с Черноморец

През февруари, около деня на влюбените - 14 февруари, всички се размечтаваме, мислим за топли вечери с любимия, цветя, бонбони, сърца и сладки жестове. Но често едни красиви и искрени думи могат да предизвикат повече топли чувства в нас, отколкото всички подаръци на света. По този повод ви провокираме да споделите своите най-любими стихотворения в "Дни на любовната поезия" – от 8.02.2012 до 14.02.2012.

Всеки, които публикува любовно стихотворение най-отдолу в полето за коментари на страницата на играта, ще може да спечели 2 бонбониери "Черноморец" за повече удоволствие и сладки моменти с любимия човек.

Стихотворенията могат да са ваши авторски или да са творби на известни поети. Всеки ден ще бъде избиран един печеливш на случаен принцип. Споделете с нас своето любимо стихотворение, което изразява най-добре вашите чувства или просто е толкова емоционално и въздействащо, че можеш да го четеш отново и отново!

Участвайте

Краен срок - 14 февруари 2012

4 Коментари

  1. Толкова те обичах,
    но защо не го разбра?
    Толкова те обичах,
    а ти със мен така се подигра...
    Какво не ти дадох,
    че захвърли любовта?
    Какво за тебе не направих,
    че остави ме сама?
    Може би не бях достатъчно добра
    да се славя като "твоята жена"...
    А може би не бях достатъчно жена?!
    Не обикнах ли греха,
    точно както пожела?
    Не направих ли всичко онова,
    за да е мирна твоята душа?
    Направих повече, от колкото си пожела...
    Направих много грешни неща,
    само, за да запазя любовта...
    А ти?Какво направи ти?
    Отиде при нея с неизпълнени мечти...
    Просто ей така изневери...
    Просто ей така чувствата ми нарани...
    Сега и аз ще кажа просто ей така
    "Сбогом, за мен я няма любовта,
    не заради теб, а за да запазя своята душа"...

    ОтговорИзтриване
  2. Очакване

    Очаквам те. очакам те отново.
    Напук на всички някогашни „сбогом”,
    напук на всяка нова безнадеждност.
    Очаквам те – безпаметна от нежност.

    Очаквам те. През пролетите луди –
    цъфтяща и ухаеща на люляк.
    Очаквам те в летата безметежни –
    прохлада в зной, начало и безбрежност.

    Очаквам те. А есента пристъпа –
    лисица – с тихи, но коварни стъпки:
    в сърцето пропълзява ужас леден…
    Не е ли есента сезон последен?!

    Очаквам те, а иде вълча зиа
    и преспи пътищата ще засипят.
    Ще се решиш ли в тоя студ да тръгнеш?
    Ще оцелея ли да те прегърна?

    ОтговорИзтриване
  3. Радостина Драгоева10 февруари 2012 г. в 16:08

    ЗИМНА ПРИКАЗКА


    Стоя замислена край топлата камина.
    Навънка е възкръснал зимен Рай.
    Отлита старата изпъстрена година,
    с ухание на светъл, липов чай.

    Снегът пречиства взора ми до бяло,
    душата ми разголва с финни пръсти.
    Шейна с желания във мен е спряла,
    вибрират във сърцето чувства гъсти.

    Признание ме щипва сребролико,
    косата ми завива с тънък креп.
    Нощта вълшебен блус ми тананика,
    снежинките са спомени със теб.

    И сгушвам се във мъжкото ти рамо,
    отпиваща от устните ти страст.
    Превръщам се във буен, огнен пламък,
    над който упражняваш пълна власт.

    Дихания преплитат своите езици.
    И жадни за любов в едно се сливат.
    Привързани със здрави, нежни белезници
    извайваме мечтата си красива.

    Висулки ледни гледат през стъклата
    и пресъздават зимната ни приказка.
    Побягнали далече от тълпата,
    сърцата ни предколедно звъникат

    Радостина Драгоева
    0879/982-712

    ОтговорИзтриване
  4. Дами, благодарим ви за коментарите, но за да е валидно участието ви не трябва да ги публикувате при нас, а на страницата на играта, вижте линка "Участвайте".

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

По-нова По-стара